Чуруликат птички и отнякъде мирише на кафе. Тихо е, изгревът срамежливо се подава зад облаците. Едно гълъбче кацна на прозореца, огледа ме как си лежа с компютъра в леглото и отлетя. Лек полъх разлюля петуниите…
В Созопол ли съм? Не, в София съм и ми е много, ама наистина много добре.
Първо, няма никой. Всички са в Гърция или в Барселона. Не се блъскам, разхождам се.
Второ, градът работи само за мен. Трамваите са само за мен, доматите при леля Пена и те са само за мен, сладкарницата също отваря само за мен.
Трето, има какво да се прави. Изложба „30 години Аполония“ в Пощата. Фотографии на моста на влюбените. Театър. Концерти в Южния парк, Опера в парка.
Четвърто, мога да се излежавам без угризения. Я се пробвайте да се излежавате в Мадрид. Или в Рим? Или пък да прекарате целия ден в хотелската стая, вместо да се скъсате от плаж, бар, плаж, цаца, отмиване на пясъка, миди, вечеря, парти до зори и давай с начале.
Пето, оставаш насаме със себе си. Мислиш си, пишеш си, пееш си, ходиш си, по-чи-ваш си.
И само ако виждах морето през прозореца си, щях да повярвам, че съм в рая ;)