Пилотът-диригент: Когато една професия не ти е достатъчна

Виж още

Безсъние при пълнолуние – не сте сами в нощта

Пълнолуние е. Познава се по оцъклените посред нощ очи...

Когато  приятелите се превръщат в злодеи

Да имате близки приятели, е голяма ценност. Те ви...

Колко вида застраховка “Живот” има всъщност?

Да имаш застраховка “Живот” е голяма екзотика. По-екзотично от...

Постановката “Съседите отгоре” – гледайте задължително със съседите отдолу

“Съседите отгоре” е много смешна, разпускаща, добре написана и...

Сподели

Даниел Хардинг покорява висините в класическата музика. А после покорява и небесата

 

“Колкото и да обичаш нещо, не е възможно да го вършиш денонощно” – Даниел Хардинг, пилот на Ер Франс и диригент на симфоничен оркестър. 

 

От Хавиер Ернандес, Ню Йорк Таймс

В един дъждовен ден, на 10 хиляди метра над Париж, полет 1205 на Air France се подготвя за снижаване. Стюардесите напомнят на сънените пасажери да приберат масичките и да изправят седалките си, защото предстои кацане. 

По интеркома се включва капитанът на полета, за да даде метеорологични сведения (облачно, 12 градуса) и за оставащото време до приземяване (около 30 минути). 

“Благодарим ви, че избрахте Ер Франс”, съобщава Даниел Хардинг, главният пилот на този полет, и допълва “И не забравяйте, репетицията е довечера в 6 часа”. 

В пътническия салон избухват радостни възгласи и подсвирквания. 

49-годишният пилот на Ер Франс всъщност е и един от най-добрите симфонични диригенти в света. В този декемврийски ден той пилотира самолета, с който лети неговия Orchestra dell’Accademia Nazionale di Santa Cecilia от родния им Рим до Париж, откъдето стартира европейското им турне. Разбира се, в самолета има още няколко десетки нищо неподозиращи пътници. 

През последните няколко години роденият във Великобритания Хардинг има две противоположни и понякога противоречащи си професии – единият ден дирижира симфонии на Моцарт и Малер, а на другия ръководи пътнически полети до Париж, Милано, Стокхолм и Тунис. 

Успокоява се от стриктните процедури преди полет – проверката на горивото, анализа на времето, преброяването на пътници и товари. И едновременно с това се вдъхновява от рисковете, които поема в музиката. 

“При пилотирането на самолет сме длъжни да идентифицираме всички опасности и да се стремим да ги заобикаляме отдалече. В музиката – напротив – колкото по-близо сме до катастрофа, толкова по-добре”, описва професиите си Хардинг. 

Той е рядка птица в света на въздухоплаването – пилот с блестяща артистична кариера. А за консервативния свят на класическата музика е истински бунтар – показва на всички, че има живот и извън концертните зали. 

“Не мисля, че е реалистично да кажеш, че щом обичаш нещо, трябва го правиш по 24 на ден, всеки ден. Не го намирам за човешко”, казва той. 

Момчето-чудо с диригентската палка

Известният диригент Саймън Ратъл се запознава с Хардинг, когато той е все още 16-годишен, но вече със силна заявка да стане “един от най-великите диригенти”. Смята, че стилът му на дирижиране е неподражаем и може да се справи с всяка пиеса и с всеки оркестър. 

Летенето сякаш го центрира, придаде усещане за баланс в музиката му”, обяснява Ратъл. Направи го по-добър музикант и много по-спокоен човек”, разказва още той. 

В пилотската кабина по време на въпросният декемврийски полет Хардинг е съсредоточен, с чаша кафе до себе си. Станал е диригент на оркестър Санта Сесилия през октомври и е предложил на колегите си да ги отведе до Париж в опит да се сплотят още по-добре. 

Сега те чакат с нетърпение неговото изпълнение на пистата. 

“Ако приземя самолета твърдо днес, ще ме обсъждат в следващите 20 години”, притеснено споделя той. 

В салона музикантите окуражават диригента си. Шегуват се, че не знаят точно как да го наричат. Маестро? Капитане? По време на двучасовия полет в салона звучи музика. Оркестрантите първо си тананикат Volare, а после кларинетистът Алесандро Карбонаре изсвирва част от “Тоска” на Пучини както си седи на място 19.  

“Направо е невероятно”, казва той. “Диригент-пилот. Надявам се да кацнем живи и здрави в Париж. Това ще ми е достатъчно”.

Пилотиране като по ноти

По време на кацането Хардинг кани концерт-майстора на оркестъра в пилотската кабина. Чува се нервен смях, когато самолетът минава през турбуленция. А когато пред очите изникват очертанията на Париж, стюардесата съобщава “Моля, пригответе се за виртуозно кацане”. 

Хардинг е роден в Оксфорд, Англия, в семейството на преподавател по инженерни науки и университетски администратор, и двамата – любители музиканти. 

Започва да свири на тромпет на 8, когато чува коледната оратория “Месия” на Хендел. Вкъщи дирижира “на ужким” записи на Бетовен и Чайковски. На 13 заминава да учи в музикално училище-пансион в Манчестър. 

Когато е на 17, негов учител изпраща писмо на Ратъл, по онова време директор на Бирмингамския симфоничен оркестър, в което му разказва за виртуозния начин, по който неговия ученик дирижира “Лунният Пиеро” на Шьонберг

Ратъл кани целия ученически оркестър и Хардинг в Бирмингам, за да работят по произведението. “Беше изумителен още тогава”, спомня си той. Взима младия музикант под крилото си и го прави свой асистент. 

Кариерата на Хардинг в класическата музика се развива с невероятна скорост. На 17 вече дирижира на репетициите на оркестъра в Бирмингам под зоркото око на Ратъл.

На 19 спечелва мечтаното място на асистент на Клаудио Абадо, по онова време диригент на Берлинската филхармония и един от най-добрите диригенти на нашето време. 

На 21 дебютира със същия оркестър, а на 22 подписва първия си договор за студиен запис. 

“Сега ми изглежда абсурдно. По онова време не разбрах колко далече от собствените си възможности съм. Ако имах някаква база за сравнение, щях да съм вцепенен от страх”, спомня си той. 

Абадо, който нарича протежето си “моя малък гений”, учи Хардинг как да стане “излишен” за оркестъра, така че музикантите да се чувстват свободни да експериментират. 

Хардинг продължава да заема последователно престижни постове. Оглавява Симфоничния оркестър на Шведското радио и Парижкия симфоничен оркестър. Изиграва важна роля в оформянето на прочутия Камерен оркестър „Малер“, който Абадо основава през 1997 г., ръководейки ансамбъла в продължение на осем години.

Но има и предизвикателства. Затруднява се да си намери позиция като музикален директор в Съединените щати след няколко напрегнати участия там в началото на кариерата си. 

Някои музиканти го намират за арогантен и дистанциран и са раздразнени от навика му да говори дълго от диригентското си място. „Аз заставах и говорех ли, говорех“, казва по-късно Хардинг, „А в Щатите просто не става така.“

От сцената до самолета. И обратно

В средата на 30-те си години Хардинг си наема ментор, за да му помогне да подобри комуникационните си умения с оркестъра и диригентската си техника. По същото време се развежда и всички тези промени го правят “разсеян и нерешителен”

С наближаването на 40-я си рожден ден Хардинг решава да се насочи към сфери извън класическата музика. Записва се на курсове за пилот, защото смята, че е спечелил лукса да направи пауза и да стори нещо само за себе си,да научи нещо ново. 

Увлечен от летенето още като дете, често е играел на авиационен тренажор на компютъра си. Летял е с малък самолет като тийнейджър по покана на един от музикантите от оркестъра в Бирмингам и тогава се влюбва истински в усещането и красотата на полета. 

През 2014 се записва в летателно училище в Южна Франция и между репетициите и концертите започва да учи аеродинамика и авиационно право. Инсталира си тренажор в мазето и след няколко години получава сертфикат да лети с Ербъс А320. 

Наемат го на работа в Air France след поредица изпити, интервюта и психометрични тестове. Той специално посочва опита си като диригент, за да увери авиокомпанията, че ще се сработва добре с колегите си. 

“Да си диригент е най-висшата форма на екипна работа”, казва той. 

По настоящем Хардинг прекарва по една седмица всеки месец на полети на средни разстояния и вече има зад гърба си над 1300 летателни часа. Съобразява графика си с репетициите и концертите и му се е налагало само няколко пъти да отказва да лети в последния момент, защото трябва да замести колега-диригент. 

През годините пилоти в Ер Франс са били спортисти, лекари и астронавти, но никога досега не са имали диригент. В специално съобщение от авиокомпанията обясняват, че подкрепят служители с различни интереси като гарантират гъвкаво работно време

“Всеки наш пилот, без значение останалите му занимания, е преминал през нужните обучения и покрива високите ни стандарти за безопасност”, уверяват от компанията. 

Когато полет 1205 докосва пистата в Париж по обяд, целият оркестър на Санта Сесилия аплодира и вика “браво”! На слизане от самолета капитанът на полета и техен диригент ги поздравява един по един, облечен в безупречната си тъмно-синя униформа. 

“За първи път чувам за човек, който сутрин пилотира самолет, а вечер дирижира концерт”, споделя цигуларят Леонардо Микучи. 

От летището Хардинг се прибира в парижкия си апартамент, за да се види със семейството си да дремне един час. Следобед, по дънки и суичър, отива на репетиция преди вечерния концерт, в който ще изпълняват произведения на Дебюси, Брамс и Прокофиев. 

Докато оправя папийонката си, Хардинг разсъждава за полета сутринта и за работата си като диригент: И двете ми професии всъщност си приличат. Изискват да съм нащрек, да разбирам в дълбочина случващото се и да умея да отстъпвам”. 

“Всички кацнаха безопасно тази сутрин. Мисията е изпълнена. Сега е време за един велик концерт”, казва той, взима диригентската си палка и се отправя към сцената. 

Снимки: Benjamin Malapris, New York Times

Кога е време за смяна на кариерата?

Какво е общото между копирайтинга и застраховките Живот

Зона на комфорт или зона на застой – как да разбереш къде си