До миналата Коледа нямах никакви отношения с розовите фламинго.
То, розовото фламинго, според мен, е една природна аномалия. Щраус с настроение за лебед, боядисано в розово, за повече еклектика, с поглед на кокошка токачка и крака на чапла.
Гледаш го и ти е едно такова невероятно на очите.
Аз затова и не го гледах години наред. Даже май никога не съм го поглеждала.
Докато не ми се опули от едни чорапи точно преди Коледа. Тюркоазено сини чорапи с розови фламинго. Напълно в тон с коледната традиция, сигурна съм, че Снежанка носи същите чорапи.
Взех си, че ако на Коледа не си купя чорапи, трябва да чакам чак до Великден, когато е другият празник, на който обичам да получавам чорапи. (имам имен ден и по списък следя дали ми е честитен от всички).
И се започна.
Розовите фламинго започнаха да изскачат от всевъзможни места – изпод масата в една кръчма „ауу, ама чорапите ти са на фламинго, моите са на каре“.
От сайтове за тефтери и канцеларски материали – тиксо, (тиксо бе!) на розови фламинго.
Морски пейзаж, а сред него пасат розови фламинго.
Гащи на розово фламинго, hand made
Обици розово фламинго – това вече преля чашата. На кой би му хрумнало да си увиси такова чудо на ушите?!
Не ги търся, те сами ме намират. Нахални, розови и опулени на извитите си вратове. а
Сега живея в страх и напрегнато очакване. Видя ли розово фламинго в огледалото, си взимам чантичката и се махам оттука. Сериозно.
Благодаря за розовите фламинго, пардон, за вниманието.