Знаете ли колко е разстоянието между живота и смъртта? Едно грешно пресичане на булеварда. Ей толкова. Един миг.
„Затова не си прави човек никакви дългосрочни планове“, оплакваха загиналата си колежка другите продавачки от пазара.
Знам го аз това за плановете. И един финансист от Lehman Brother, и той обичаше да си прави планове. Разказваше ни за тях в мезонета си в лондонското сити, докато се пълнеше джакузито на терасата.
Нямаше 30, а беше приказно богат. След 8 месеца Lehman Brother фалира.
Когато се видяхме в България, той с тъга се усмихна и каза:
„Имах стриктен план за следващите 8 години. Сега акциите, на които разчитах, струват няколко стотинки“.
Но после се стегна, започна да планира отново и сега отново се занимава с финанси някъде в Швейцария.
Но за плановете ми беше мисълта. Нищо лошо няма в тях, това са си цели. Трябва да знаеш към какво се стремиш, накъде си тръгнал, като си отвориш очите сутрин.
Искам да свърша много неща в този т.нар. мой живот и затова ми трябва план. Не стриктен, но обща посока, бегъл маршрут поне трябва да начертая.
И съм си планирала. След децата (тях поне ги отметнах) – собствен бизнес. Този месец сайт и визитки, следващия – обучения, после действам и така – това е планът.
Имам и план за забавления. С една приятелка, двете биволици си викаме, сме събрали папка със снимки на 20 бара и ресторанти в София, които искаме да посетим. Тя живее в чужбина и рядко си идва, та затова планирането е важно. Не върви всеки път да се виждаме на чай в „Пчелата“.
Имаме план за април, на концерт ще ходим. Имахме и план за Лили Иванова миналата година, купихме билетите 5 месеца по-рано. Е, аз накрая не можах да отида, но какво пък, тя беше с брат си. Но ако не бяхме достатъчно смели да планираме с толкова месеци напред, нямаше и те да отидат на концерт, нали.
https://www.instagram.com/p/BoMI8Rbh5fZ/
През декември, отсега съм си намислила, ще посрещам рождения си ден в чужбина. Мисля си за Лисабон, но и в Гърция да е, но да е чужбина.
Та планове имам и смело планирам, за да знам накъде вървя.
Но виж, не отлагам никога. Ако днес ми се пее и пие, пея и пия. Ако искам с шампанско да празнувам някоя страхотна глупост, правя го.
Нося си новите обици и не пазя никоя рокля за „специален случай“. Глася се всеки път така, сякаш отивам на премиера, защото всеки път ми е специален, всяко излизане, всяка среща, всеки миг.
Хрумва ви да пиша на някого, пиша без да се замислям. Защото не знаеш дали човека утре ще е тука. Не знаеш дали ти ще си тука. И затова не отлагам.
Каквото ми се прави, правя го, особено като ми е за душичката. Че не се знае кой миг ще ни е последен.