Нещо, което може да се купи с пари, не е подарък. Подарък е времето, чувствата и това да се гледаме в очите, а не в телефоните докато си говорим.
Дори и тежки вечери спрях да приготвям. Защото, сновейки между кухнята и хола, губя от времето за нас.
Спрях и да искам подаръци. От вещи нямам нужда, имам нужда от приятелите си, от историите им, от мълчанието им, от съучастническия поглед на сестра ми, докато отваряме буркан течен шоколад.
Подаръците запълват място, отделеното време запълва сърцето.