Днес е денят на детето. На моето, на вашите, на всички деца, дошли голички сред болките на майките си, за да ги научат как можеш да се обича друг по-силно oт себе си.
И как да пиша за това, като за него не се пише, детето се прегръща и нищо друго. А да, може да се върти, да се храни с попара и да му се показва как се играе с пластелин.
Но не може да се пише за него. Защото докато пишеш, изпускаш секундите, в които се усмихва, замисля, почесва по подстриганата от дядо му главица, неумело си вдига панталонките.
Дори да пишеш до него докато то спи, пак изпускаш – дъха му, възможността да го погледаш на воля и да се опиташ да си спомниш какво е било преди да го имаш, да си спомниш тревогата и страха от първите дни, да се опиташ да си го представиш с брада…
Не се пише за това, чувства се.
Честит ден на детето!