В деня на детето…

Виж още

Не е нужно да е перфектно

Социалните мрежи ни накараха да мислим, че животът на...

Знам защо започнахме да празнуваме Хелоуин и не ви се сърдя

Днес едни ще украсяват тикви, другите ще наричат тикви...

Българската козметика, от която сме доволни

Не е ли тъжно, че ние, най-красивите жени на...

Защо една жена си държи ключовете за колата в хладилника

Женската изобретателност край няма! Едва ли някой би се наел...

Български дерматолози и международни лектори обсъждат усложненията при естетични процедури

Трети конгрес по естетична дерматология с международно участие се...

Сподели

DSC07574

 

Днес е денят на детето. На моето, на вашите, на всички деца, дошли голички сред болките на майките си, за да ги научат как можеш да се обича друг по-силно oт себе си.

И как да пиша за това, като за него не се пише, детето се прегръща и нищо друго. А да, може да се върти, да се храни с попара и да му се показва как се играе с пластелин.

Но не може да се пише за него. Защото докато пишеш, изпускаш секундите, в които се усмихва, замисля, почесва по подстриганата от дядо му главица, неумело си вдига панталонките.

Дори да пишеш до него докато то спи, пак изпускаш – дъха му, възможността да го погледаш на воля и да се опиташ да си спомниш какво е било преди да го имаш, да си спомниш тревогата и страха от първите дни, да се опиташ да си го представиш с брада…

Не се пише за това, чувства се.

Честит ден на детето!