Има хиляди комикси, снимки и статии в интернет, които доказват категорично, че децата са най-голямото зло за хората.
Без деца С деца
Дойдат ли децата – край. Животът ти свършва, сбръчкваш се, щедро изцапана с бебешко повръщано, няма никакъв секс, гледаш жално празнуващите си бездетни приятели и изобщо животът ти се скапва в мига, в който видиш двете чертички.
Вместо секси селфи, получаваш такъв портрет
Горките ние, родителите, трябва да ви кажа. Като ни загукат оглушително ония ти ми бебета, отвратителна работа.
Като ни се заусмихват сутрин докато се разсънваме, кошмарно просто.
Да не говорим като започнат да ни прегръщат, да тичат към нас с отворени ръчички и да ни се хвърлят на врата.
А когато проговорят и видим как всяка наша дума се запечатва в главичките им и им помага да пораснат, то не се издържа.
Толкова е тъпо да показваш на някакво си дете света, да му разкриваш полека-лека всички красоти (а грозотите да се опитваш да поправиш или поприкриеш), едвам не заспиваме от скука.
Ние, прецаканите с децата, които трябва да ги водят на море, да им правят пясъчни замъци и да им надуват поясите, тежко и горко ни.
Ние ще пропуснем десетки партита, на които да се напием, напушим и да се забавляваме до сутринта.
Няма да ни се случи повече да приберем и вкъщи да тихо и пусто, нито пък ще преживеем отново очарованието на вечер със стари сериали.
Ние, прецаканите с децата, ще сме заети да ги прегръщаме, обичаме, да създаваме спомени, да се грижим, да се смеем, да се правим на дядо Коледа, да лепим с вълшебен лейкопласт несъществуващи рани, да зарязваме писането на блог-пост, защото някой има нужда от нас точно сега.
Ние, прецаканите с децата, правим бъдещето.