Не пиша за филми, спрях да пиша и за книги, защото възприятието на такова произведение е интимен процес между човека и въпросното произведение. Всеки вижда, усеща и възприема света по различен начин, затова и моето преживяване с 18% сиво във времето, когато все още се ходеше на кино свободно, запазих за себе си.
Награда на Руши за главна мъжка роля на фестивала в Таормина обаче е публично признание за един наистина талантлив човек. Отдавна надскочил сладникавия си поп-имидж отпреди 15 години, Руши показа, че рамка за таланта му няма и щом няма да е певец, може да е режисьор, автор на текстове и на музика, актьор.
Той беше и първият известен човек, от когото взех интервю преди цял век (можете да видите интервюто ми с Руши Видинлиев в Tialoto.bg тук), затова вероятно винаги отношенията с неговото творчество са по-специални за мен. Ето, нали ви казах, всеки си има свои причини да харесва или не нещо, някого, някъде.
„Тази награда за мен е една прекрасна изненада и съм много благодарен. В този филм играя един мъж, който се е изгубил, който няма повече любов и който се влюбва в живота наново. Това е една тема, която в тези времена е все по актуална и съм много доволен, че филмът ви е докоснал”, сподели в специално видео за фестивала Руши.
Рецензията на журито е ласкава:
„За една деликатно интимна интерпретация, която придружава публиката да открие едно пътешествие на израстване и изкупление, наградата за най-добър главен актьор се дава на Рушен Видинлиев за филма 18% Сиво“
И ако от финала на филма имаше какво да искам, то цялото представяне на Руши наистина заслужава награда. Защото неговото порастване е и нашето, щом той е станал зрял, значи и ние трябва да сме…