Защо мъжът ми ме отбягва или здравей, следродилна депресия

Виж още

Давайте лимоните!

Давайте лимоните, ама от истинските, сочните, жълтите, ароматните, пораснали...

Когато Деми Мур срещна Мария Бакалова…

Има истинска Пепеляшка и нейното име е Мария Бакалова....

Сезонът на книгите

Най-сладкият миг е когато най-сетне си успял да наместиш...

Сподели

Най-щастливият миг в живота на една жена е когато стане майка. Щастието от родителството ще запълни всяка клетка и ще си остане там поне до абитуриентския бал на бебето.

Нищо такова не изпитах. Прибрахме се вкъщи с мъжа ми и с майка ми, бебето заспа и аз се втренчих в стената срещу мен.

Бяха ме оставили да си почивам и вечеряха в другата стая. Смееха се. За тях животът си продължаваше както досега. За мен обаче всичко беше различно, бях станала МАЙКА. Разревах се. От ужас и щастие едновременно.

В следващите дни бях убедена, че мъжът ми и майка ми ме избягват. Имаха наглостта да живеят живота си по стария начин – спяха си, ядяха и се къпеха когато искат, мъжът ми дори излизаше навън!

Аз не смеех да се подам от стаята, дори докато бебето спеше и чаках някой да ми каже мога ли да се изкъпя или не. Всъщност, чаках някой да ми каже мога ли да дишам или вече така ще си седя – със затаен дъх.

Ревях с повод и без повод, без предупреждение. И бях наистина убедена, че мъжът ми ме избягва.

А когато не ме избягваше, а идваше при нас с бебето, беше явно само, за да ме критикува. Всеки негов коментар по грижите за бебето приемах като упрек, че не се справям достатъчно добре и или се разкрещявах, или се разревавах, а най-често и двете.

Той започна все по-често да се прибира късно от работа, аз бях все по-убедена, че не ни иска и ревях все по-силно.

Беше ми безкрайно тъжно за самата мен, колко добричка и всеотдайна съм, как заслужавам бляскав живот, а ми се е паднало ревящо бебе и съпруг, който не ме обича.

Щастието от родителството изобщо не се виждаше на хоризонта.

Не знам как щеше да свърши всичко това, ако не беше една съседка, която ми каза в прав текст „И ако мислиш, че мъжът ти те мрази, това е следродилна депресия“.

Всичко изведнъж си дойде на мястото. Бях станала майка, имах прекрасно дете и съпруг и щастието от родителството запълни всяка клетка от тялото ми.

В следващите пет години не спирах да повтарям на всичките си бременни приятелки спасителното изречение „И ако мислиш, че мъжът ти те мрази…“.

Дойде ред да раждам втори път. Вече вряла и кипяла в тая работа с бебетата, бях много по-уверена. Къпех се по-спокойно, дишах по-спокойно, още по-спокойно играех на колички с голямото ми дете и през първите две седмици след прибирането ни от родилното бях убедена, че живея в рая.

Разбира се, не мислех, че мъжът ми ме избягва. На втората седмица АЗ исках да избягам.

Да нахраня бебето, да го сложа в леглото и просто да изляза от вкъщи. Да се върна към стария си живот, в който разполагам със себе си, а не съм млекопроизводител. Да си ходя на работа, да мога да закъснявам вечер и да ям без да се ослушвам за бебешки рев.

Знаех какво ме чака във всеки месец оттук до 2019-та година и че ще се върна към моя си живот чак като стана на 40. Бягството ми се виждаше единственото спасение.

Исках да се кача в едно такси и просто да му кажа да кара напред.

И реването се завърна – напоително и ежедневно.

Този път мен успокояваха така, както успокоявах аз преди това – че това е следродилна депресия и скоро всичко ще се нареди.

Но депресията не вярва на голи думи, без значение дали е пред, следродилна или я кара мъж.

Депресията е психическо състояние, често причинено от физически фактори като липса на достатъчно витамини и минерали, неправилен начин на живот, липса на сън.

Както виждате и сами, на една нова майка ѝ се случва всичко това накуп – след раждането тялото е изтощено, а кърменето само помага за това. Безсънието и умората се присъединяват към това злокобно дуо и резултатът е ревящи и тъжни майки, вместо преливащи от щастие.

Моето спасение е взимането на мултивитамини за кърмачки, омега-3 и често срещи с приятели, които да ми напомнят, че всичко ще мине, включително и следродилната депресия.

Тази статия е част от поредицата „Имаме бебе, но какво ще стане с нас“. Вижте всички статии от поредицата тук: 

Имаме бебе, но какво ще стане с нас?