Сутрин с кафето – 26.08.2014

Виж още

Как да балансираме по женски работата и останалата част от живота?

Нека започнем с няколко важни уточнения:  Тази статия НЕ Е...

Седемте начина да си починете като хората

Лято е си и всички си почиват - някой...

Заоблени форми и меки килими – новите тенденции в интериора

За много дълго време думата уют не намираше реално...

Обичам те колкото солта!

Помните ли онази приказка, в която най-малката дъщеря каза...

Сподели

Принтирани ръце, една снощна новина, гайда на паркинга и други забавни случки от 7 до 8 днес. 

beach-book-coffee-mug

Прииска ли ми се да споделя 4 линка един след друг във Фейсбук, ясна е работата – време е за нередовната ми рубрика „Сутрин с кафето“.

Днешното е със силен морски акцент, но това го казвам само за да ви дразня, то няма връзка хич с това, което прочетох, чух и видях.

Момче принтира 3D ръка на своя приятелка

3D принтирането е нещо, което много повече ми прилича на магия, отколкото на чиста наука, но то  така са мислели и за електричеството преди да разберат как действа.

Та едно момче направил магия, пардон, принтирало на 3D принтер протеза за ръката на своя приятелка. Красиво изработена и все още не много функционална, но ръка.

Ако ви е интересно, ето да си четете за 3D принтираната ръка>>> 

Пеещите продавачки

Имам си нова мечта – да попадна във флашмоб. И мечта номер две – да УЧАСТВАМ ;)
Пеещите Белослава, Орлин и Любо – Once in a lifetime experience  с шоколад
Отидох сама на концерт в Летния театър във Варна, запазих си шоколадов бонбон от вечерята преди това, само за да го изям докато Орлин и Белослава пеят „Всяка година по същото време“… И се запитах защо ни е Джъстин Тимбърлейк, като си имаме Орлин, защо ни е Бебел Жилберто като си имаме Белослава и защо ни е Франк Синатра, като имаме Любо Киров?
И една прекрасна Елена Кокорска, която заедно със сестра си и майка си са най-гласовитото семейство, което познавам :)
Гайда и хоро на паркинга
Към това събитие линк нямам, защото бях заета да го гледам, а не да го снимам. Случи се пред очите ми, на най-оживената варненска улица. Чухме гайда, решихме, че някой се жени във вторник. Странно, но хора всякакви. Не беше сватба, беше туристически автобус, от който бяха слезли пътниците, някой свиреше на гайда, имаха си и тъпан, и извиха хоро на тротоара. Играеха с кеф – така, както всъщност човек трябва да играе хоро – по всяко време, в мига, в който му се доиграе.
Хайде, добро утро, на някои ви е време за работа, на мен ми е време за отпуска!