Когато бях на 16, си мислех, че като стана на 30, ще съм застаряваща леличка с пеньоар и по чехли.
Е, вече съм на 30 и малко, не нося пеньоар и ми е толкова добре, че не съм на 16, че мога да ви го опиша даже :)
Имам работа и пари
Живея сама
Сесиите и лекциите в събота сутрин са ми зад гърба
Мога да изляза в 11 вечерта без да си изкарам наказание за следващите 2 седмици
Мога да прекратявам взаимоотношения, които ми пречат да се чувствам добре.
Любовните разочарования също са ми зад гърба и наистина няма да ми липсват.
Ходенето по срещи и прилежащите притеснения, непохватност и неувереност също никак няма да ми липсват.
Вече отметнах важните задачи като семейство и раждане, направих дори ремонт сама и сега къщата ми изглежда така, както аз искам, а не както ми се е паднало.
А най-хубавото е, че като си на 30, можеш да си позволиш да се държиш като на 16. Обратното е трудно.