Има моменти, в които човек има нужда да си спомни кой е отвъд житейските роли, които има и в които се опитват да го вместят другите. Да прави само това, което харесва, без тежестта на „трябва“ и „налага се“. Да си спомни, че преди само е мечтал за това, което сега вече има и отново да полети с чадърчето на щастието ;) Такова беше това мое пътуване до Солун миналата година по това време – връщане към мен отпреди всичко, за което мечтаех, да се случи.
Бях потънала толкова много в работа, семейство и деца, че бяха забравила какво обичам (да спя, да лежа и да чета книга), какво ми се яде (пържени тиквички САМО ЗА МЕН) и че мога да се разхождам в най-голямата жега без да се притеснявам, че някой около мен ще се почувства зле (например 2 годишно).
Всеки човек има нужда да си припомня кой е бил преди децата, отговорностите и високата позиция в службата да се появят. Да се обърне към собственото си аз и да го пита как е и добре ли се чувства :)
След онова пътуване вече не си позволявам да забравям, че има и „аз“ в целия калейдоскоп от роли и ситуации, в които се озоваваме всеки ден.
И, вероятно само за да подкрепи тази моя теория, някой наскоро излезе с проучване, че всички майки имат нужда от momcation – ваканция за майки.
https://www.scarymommy.com/10-reasons-you-need-a-momcation/
А после, когато се прибереш, всичко и всички са ти двойно по-мили ;)
Щастливо лято!