В петзвездни хотели, където луксът е у дома си, една жена се настанява сама в най-скъпата стая. Малко над 40, които вече не ми изглеждат преклонна възраст, с приятна външност и без да се вманиaчава върху бръчките си, вади бели ръкавици от куфара и започва да проверява дали е почистено по горния ръб на картините.
Ирене има работа-мечта. И личен живот – провал. Провал, ако гледаме на децата, мъжа, семейството и приятелите като на изисквания, които всеки от нас трябва задължително да покрие, за да получи 5 звезди за живота си.
Може ли човек да е нещастен дори когато има работа-мечта? Трябва ли щастието да е стандартизирано, като въпроси в анкетна карта?
Приятни за гледане места, актьори от плът и кръв, а не от пластмаса, с важни за живота мисли, без да е тежко, досадно или натрачиво, и да не пропускаме италианския, на който дори „имейл“ звучи романтично, ще чуете :)
Пожелах си приятно пътуване в новата година с този много приятен за рано сутрин или късно вечер европейски филм – „Пътувам сама“/Viaggio Sola