Какво ме спираше да си направя застраховка Живот?

Виж още

Давайте лимоните!

Давайте лимоните, ама от истинските, сочните, жълтите, ароматните, пораснали...

Когато Деми Мур срещна Мария Бакалова…

Има истинска Пепеляшка и нейното име е Мария Бакалова....

Сезонът на книгите

Най-сладкият миг е когато най-сетне си успял да наместиш...

Сподели

Винаги съм се впечатлявала от американските филми, в които главният герой, точно когато е най-голяма нужда, получава голяма сума от застраховката си “Живот”.

Допадаше ми идеята някой да се грижи за парите ми, а накрая, като добрата фея, да се появи на врата с чек с няколко хиляди.

Разбира се, в реалния живот нещата не стоят така и с целия здрав разум, който имам, събирах информация за застраховката “Живот” в продължение на… дръжте се, цели 10 години!

През тези 10 години на приливи и отливи ту решавах да си направя застраховка, ту се отказвах, защото все нещо оставаше неясно.

Сега, най-сетне, сключих застраховка “Живот” със здравно покритие и единственото, за което съжалявам, е че не го направих преди 10 години.

Ето какво ме спираше:

Мислех, че сумата ще се изплати на близките ми, само ако мен ме сполети фатален край

Поне по филмите така ставаше. Някой второстепен герой се спомине и главният получава крупна сума. Преди 10 години, когато за първи път се замислих за застраховка Живот, все още нямах семейство и идеята да отделям от парите си, без реално да видя полза от това, (ми) беше абсолютно (непонятна) неприемлива.

Сега, като майка на 2 деца, знам колко е важно да оставиш нещо на децата си, особено ако пък взема да си ида без време. Не че планирам (да ми стане нещо) това да се случи, преди да навърша 110 години, но все пак човек никога не знае.

Ако съм си жива и здрава обаче, както възнамерявам, когато ми изтече застраховката след 25 години, ще получа накуп сумата, за която съм се застраховала. Аз ще я получа, а не децата. Децата да се оправят :D. Аз ще съм немного стара, с много свободно време и желание за приключения.


Чекът от добрата фея, за който споменах в началото, ще ми дойде идеално. Ще го харча или за круиз, или за хляб, в зависимост от това кой план за живота ми се е реализирал – оптимистичния или песимистичния. При всички случаи ще се зарадвам сама себе си с пари накуп за 65-я ми рожден ден. Готино!

Страхувах се, че няма да ми изплатят нищо, както се случи с моята застраховка от детинство

Ние, преживелите Виденовата зима, хиперинфлацията и деноминацията, сме ужасно подозрителни към всякакви инвестиционни продукти, банкови влогове и застраховки. Никой не може да ни вини, защото видяхме с очите как спестяванията на родителите ни се топят. Моята собствена застраховка – подарък за абитуриентския ми бал, ми стигна за 1 пуловер, вместо за плащане на висшето ми образование, както нашите бяха планирали. Всичко това се случи, защото моята застраховка беше сключена в лева, а не в “твърда валута”. Всички левови спестявания по това време се обезцениха, независимо дали бяха в банкови влогове, застраховки или в къщи под дюшека.

За щастие, тези тъмни години са назад. В днешно време банковата система е много по-сигурна, още повече, че сме част от ЕС, ще приемем еврото в следващите години и самата застраховка е в евро.

Всички ме убеждаваха, че е по-добре си направя влог/банков депозит/да спестявам в банка

Така съм щяла да имам достъп до парите си по всяко време, ако ми потрябват. Смисълът на спестяванията обаче е да не ги пипаш за капризи, а да си ги стискаш за моментите, когато наистина ти трябват.

Например като стана на 70 и вече никой не ме вземе на работа като моден редактор.
Или ако взема да си счупя ръката, както се спъвам на равното и в резултат не мога да пиша 1 месец.

Застраховката е форма на спестяване, която много прилича на банковия влог. Разликата е, че да, не можеш да теглиш, и натрупалата се лихва накрая е по-висока. Без изобщо да споменаваме сумите, които ще получа, ако да речем имам трайна неработоспособност. Дори само една вноска да съм направила, ако ме сполети нещо от описаните заболявания, получавам цялата сума по застраховката. От банката ще си взема само това, което съм внесла вътре и няколко лева лихва.

Не знаех дали ще мога да плащам вноските в продължение на толкова много години

В общи линии в този живот така или иначе нищо не знаем. Никой не знае какво ще го сполети утре, но така или иначе живеем – ден след ден.

А и ако пък чак толкова закъсам, част от внесените суми по застраховката могат да ми се върнат.

Не разбирах защо ще получа по-малко пари, отколкото внасям

Бакалската сметка от типа на 20 години по 1000 лв. = 20 000 лв. не е приложима при застраховката.

Смисълът тук не е като да слагаш пари в буркан, а да се обезпечиш в случай на непредвидени ситуации. А такива в живота – колкото искаш.

Както и по-горе споменах, ако още на втората година ми се случи нещо тъпо и не мога да работя вече, ще получа цялата сума по застраховката си, нищо, че съм внесла само 2 години по 1 000 лв. Именно този риск покрива застрахователят, като удържа част от крайната сума. На мен лично ми се вижда справедливо.

“Те никога не изплащат обезщетения”

Това ми е една от любимите реплики . Отношенията между мен и застрахователя са описани в договор. В него много ясно е разписано кога и какви пари ще получа. Ако ми се случи нещо извън описаното, е логично, че няма да получа пари, защото не съм “платила” за това. Всяка история с “на една моя приятелка нищо не й платиха” са свързани с непознаване на договора или със зле оформени или непредставени документи при иска.

За финал само ще кажа, че колкото и да прокламираме “живей тук и сега”, ние ще остареем. И ще сме стари много повече време, отколкото можем да си представим. Няма да можем нито да правим нещата, които ни носят пари, нито ще има откъде да вземем.

Така че аз отсега заделям по всякакви възможни начини, като застраховката “Живот” е само един от тях.

Пък след 30 години ще видим дали съм била права ;).

Моята застраховка е в Global Life, които работят с Grawe, UNIQUA, Allianz >>>